Вярвай, за да ти повярват

Здрасти, човече! Колко представления гледа тази седмица? Колко роли изигра? А колко се опита да режисираш? Животът е театър, да. Затова днес от театъра ще се занимаваме със звездите. Главните роли. Лидерите. Каво е да бъдеш лидер? То същото ли е като да си гений, мислител, откривател? В повечето сучей – не. Изключително рядко на сцената се появява някой, който хем повежда хората, хем избира посоката, в която да ги води.
ЛИДЕРЪТ
Лидер означава водач, човек, когото другите следват. Това е човек, който който успява да организира хората. Успява да им влезе в мислите и да ги променя. Успява да бъде във фокуса на прожекторите, без да се уморява. Всеки някъде в някаква степен е лидер, нали така? Има лидери в науката, в журналистиката, в бизнеса, в правителството. Има лидери в семейството, на улицата, в училище. Навсякаде, където се сетиш, има лидери. Защото всичко се прави от хора. А хората, както сме казвали, имат нужда някой да ги води. И ако аз съм лидер например в училище, може да съм последната дупка на кавала в семейството си. Това не бива изобщо да ни плаши. Просто така се развива човекът. Всеки човек върви по този път и води някакви хора, колкото и да са малко, по него.
МИСЛИТЕЛЯТ
Добре. Да предположим, че си лидер и че водиш все по-успешно все повече хора нанякъде. Ти знаеш накъде, те не е нужно да знаят. И това е основната разлика между овцете и кандидат-овчарите. Последните са търсещи. На тях не им е достатъчна кочинката. Те искат нещо повече и правят всичко възможно да го постигнат. Започват да мислят как това да стане. И като стане, започват да искат още. Започват да водят овце. Естествено, това по-често става съвсем несъзнателно. Не е и нужно да е осъзнато. Важното е, че става. И така, те водят. Имат посока. Но каква е тази посока? Как са я избрали? Да, избрали са я. Като на кръстопът. Решили са по кой път да поемат. Да де, но някой прави пътища, нали? Не му харесват старите и прокарват нови. Е, това са пътища в мисленето. Някои от тях са огромни магистрали и по тях минават милиони. Други са съвссем мънички пътечки. Като стъпки в снега. Като едва видима пролука между дърветата в гората. Хората, които ги прокарват просто не са доволни от вече създадените. Мислят, че са твърде заобиколни. Или че изобщо не са в правилната посока. Това са мислителите. Твърде често те започват с наистина малка пътечка. По нея се осмеляват да минат малцина. Но всички хора имат някъде дълбоко в себе си интуиция за правилната посока. Нищо, че много рядко я слушат. Предпочитат да се движат по магистралите – нали там са всички? Нали всички така правят? Магистралите в началото са водели нанякъде, но с течение на времето, колкото повече хора се движат по тях, толкова по-случайни стават те. Поддават се на инерцията на огромната маса.
СТРОИТЕЛЯТ
Е, това е човекът, който бърка бетона или налива асфалта. Това е онзи, който е поръчал магистралата. Хората обикновено се делят на предимно мислещи и лидери. Понякога обаче, само понякога, има велики хора, които съчетават двете способности. Видели са правилната посока и са решили, че трябва да организират построяването на магистрала. Те не могат да я направят сами. Нужно е да убедят достатъчен брой хора, които на свой ред да убедят още по-голям брой хора. Като Христос с апостолите. Той е убедил тях и те са тръгнали да разнасят неговата истина сред всички. Така е и с всяко откритие. Всяка гениална идея първо се ражда в главата на един човек. Но много често си остава там. Защото човекът си казва: “Да бе, глупости. Нали има магистрала? Защо да си троша краката?” Затова истинските строители са много силни хора. Невероятно убедени в полза на идеята си. И колкото по-силно вярват, толкова по-убедени са. Защото знаят, ако за нещо можеш да дадеш целия си живот и здраве, значе то си струва. Когато повечето хора видят такъв човек, те или го обявяват за луд, или започват яростно да се съпротивляват срещу него. Но малцина, които съвсем естествено му се доверяват. Точно те стават изпълнителите. Вече има посока. Остава само хората да бъдат поведени по нея. А то е по-лесно от намирането на посоката. Защото се прави от повече хора. Това е.