Децата не четат книги, а само чатят в интернет!

Конфликтите на трите поколения (деца, родители и техните родители) днес са уж същите както преди, но и много по-различни ... Повечето от тях са резултат от начина на живот, който налагат новите информационни технологии.
Децата ни, третото поколение, са различните – те вече не играят познатите игри, а седят пред компютъра, не четат книги, а гледат “Хамлет” в “оригинал” на видео или DVD, не висят в махленските градини, а чатят по интернет в клубовете и си пращат имейли, или sms-и по собствените мобилни телефони.
Къде са конфликтите и кои са митовете, на които робуват в наше време другите две поколения?
Мнозина родители с учудване, недоумление и възмущение откриват, че децата им не четат. По цял ден гледат телевизия, увличат се и овладяват до съвършенство компютърните игри и умения, бързо се научават и са на “ти” с Интернет. Наричат ги “нечетящото поколение”. Нима новото, третото поколение е вече в бъдещето и няма да познава удоволствието от споделения свят на книгите?
За по-малко от десетина години домашният компютър се превърна от екзотична вещ в първа необходимост, и то именно в работата на същите тези родители, възпитани да смятат, че “книгата не може да бъде заместена”. Вероятно това е така, ако се има предвид особеното интимно преживяване при четенето на книги и общуването ни с тях. Вероятно те са прави, като намират своите пораснали в света на съвременните технологии деца за “ограбено поколение”, но дали така не стават жертва на собствените си предубедени схващания. Всъщност в сравнение с поколението на своите родители, привикнали да намират търсената от тях информация само в книгите, днешните тийнейджъри са осведемени в значително по-висока степен и това се дължи именно на предимствата на съвременните технологии. Телевизията, компютрите, Интернет дават повече и разнообразни възможности за нови познания и интереси, за получаване на знания, за развитие и стимулиране на въображението, интелекта и любознателността. Те са по-силни и този факт на обогатяване не бива да бъде отхвърлян с лека ръка просто защото само не го приемаме. По-добре е да се опитаме да го разберем.
Компютърните игри например формират бързина на рефлекса и мисълта, точност и перфектна координация на фината моторика на ръката, светкавично развитие на варианти на решение в ситуация, динамика и усещане за борба и победа – тръпка, в сравнение с която уседналостта, задължителна при четенето на книга си е направо истинска скука.
Днешните тийнейджъри са просто различни. Често пъти възрастните смятат, че те получават от Интернет “готова информация” и тя не им дава това, което им е необходимо, като пропускат да изяснят какво точно имат предвид, и това поражда конфликти. В действителност, особено като вземем предвид факта, че на практика в българските училища компютрите липсват, трябва да признаем, че нашите деца сами получават своето. Нека не забравяме, че в интенет се публикуват снимки и книги: бестселъри на известните Стивън Кинг и Джон Гришъм, и потребителите на мрежата все пак четат. Можем да им бъдем полезни, като ги подпомагаме сами да открият онова, което им е нужно, без да определяме или да налагаме ние. На тази възраст те вече имат свои авторитети, но повече от всичко останало в лицето на своите родители биха искали да имат искренно общуване с възрастен, който признава правото има на живот в свой собствен свят, вижда ги такива, каквито са, и може да им бъде приятел. Компютърът, игрите и Интернет са чудесно средство за създаване на ново приятелство. Можем да започнем от днес!