Защо псуваме?

Псувните винаги са причинявали главоболия не само на цензорите, свещениците и пуританите, но и на писателите, творците и психоаналитиците, макар изобщо да не създават главоболия на псуващите. Който псува, трябва да знае, че псувнята е като шунката: сочна, но все пак свинска.

Почти всички, малко или много , използваме псувни. По време на диктатура цензорите винаги са налагали замяната им с ефемизми, които и свещенниците вече не използват. Въпреки, че в определени кръгове псуването все още се преследва, то става все по-масово и общоприето явление. Дори някои нобелови лауреати от години настояват официално да се признае ролята на псувнята в литературния език. Ругатните могат да придадат естественост на общуването, но също така са белег на снобизъм, особено ако се използват не на място.

Псувнята е като шунката
както изтъква в своята “Теория на учението” психологът Алберт Вандура, навикът да се псува се корени в първите години от живота. Децата научават псувните, докато слушат другите, но използването им се превръща в навик, едва когато започнат да получават удоволствие от произнасянето им. Особено, ако така привличат вниманието към себе си или пък ако възрастните се смеят, докато ги слушат. Така те сякаш подтикват детето да повтаря тези МАГИЧЕСКИ ДУМИ, които скандализират или въодушевяват големите, макар малчуганът да не разбира напълно значението на онова, което произнася. С годините той забелязва промени в поведението на възрастните, които вече не се смеят на псувните, а му се карат заради тях или дори го наказват.
Интересното е, че много култури най-често свързват псувнята с дефекацията. Сякаш съществува някъкъв психологически импулс, който събужда и нас усещането за аналното, когато сме сърдити или нападаме някого. От англосаксонското “arsehole” и “shit” , през френското “merde”, испанското “mierda”, та до немското”arschloch” u “scheise” - навсякъде присъства болезненото желание да се говори за изпражнения и всички тези изрази се употребяват масово. За този феномен няма ясно обяснение, но някои психоаналитици свързват подобен вид изразяване с т. нар. садистично-анална фаза при децата. Според бащата на психоанализата Зигмунд Фройд, сексуалността при децата се проявява в периода, когато те изпитват сетивни пориви при задържането на изпражненията и урината. Родителите принуждават децата да контролират свинктера си и в резултат на това освобождаването предизвиква у детето садистично удоволствие. По-късно възрастните, които не са преодолели тази травма, я заместват с вербална агресия: като псуват, те освобождават акумулираната енергия и извършват символична дефекация. Извод, който може би е малко пресилен.
Другото обяснение се базира на факта, че много бозайници маркират територията си с екскременти. Така думите, които обозначават процеса на дефекация, могат да се тълкуват като форма на самоутвърждение и доминация над околните.

Псуването е здраве
Често пъти има терепавтичен ефект – премахва напрежението. Не случайно тя се използва при лечението на сексуални смущения. Психолозите често изискват от пациентите си да забравят думи и понятия от сорта на “сношение” или “ фелацио” и да ги заместят с непристойноите им словесни еквиваленти. Причината е в това, че първите неща, които човек научава за сексуалността, са свързани предимно с мръсните думи. Понякога дори психолозите препоръчват на хората, които страдат от импотентност или пък са със забавени сексуални реакции, да разменят с партньорите си неприлични думи, за да се стимулира сексуално. Използването на псувните в психотерапията цели освобождаването на натрупаната агресия. Ако си потиснат или толкова сърдит, че не можеш да се концентрираш, вземи ракета за тенис и удряй с нея силно по дюшека, докато си мислиш за онова, което те е разстроило. Добре би било същевременно да произнасяш и онези грозни думи, които да ти помогнат да се освободиш от гнева и да отблокираш своята незадоволеност. Разбира се, предварително трябва да елиминираш чувството, че изглеждаш смешно – в противен случай разтоварването няма да е пълно. Ако си тръгнеш от работа стресиран, от голяма полза е да се освободиш от напрежението някъде, където никой не те вижда (наприме, в колата), като изстреляш един откос псувни.

Псуването е болест
Прекаленото псуване понякога се обяснява със заболяванетоа “копролалия”, което се характеризира с принудително изричане на непристойни или вулгарни думи. Копролалията се среща обикновено при някои видове шизофрения и е характерна за т.нар. Синдром на Жул Турет.

Псуването е балкански патент
Едва ли има по-големи майстори на десететажните словестни постройки от балканските народи. Българинът отдавна е в люта надпревара със сърбина по изобретателност и изящество на псувните, с които попържа всеки проблем, който му се опъне. За българина няма нищо по-естествено и по-лесно от това да очертае светло сексуално бъдеще на нечия майка, дори тя да е на преклонна възраст. Но няма и по-лесен начин да го вбесиш, посягайки на близките му.
Българинът отдавна е открил пречистващата сила на псувните. За него псуването е ритуал, който просто няма как да не следва. Българинът знае, че псуването е нещо срамно , но и че е житейска необходимост, която му помага да понася ударите от “прашките на бясната съдба”. Често той дори не съзнава смисъла на псувните, защото те са по-скоро автоматизъм на речта, който изпреварва действията и в повечето случаи отлага агресията. Сексуалният словесен поток, с който той залива противника или ситуацията, има единствена цел да ги принизи и така да ги направи по-лесно преодолими.
Псувнята за българина понякога е и начин да опише човек или явление по неочакван начин и в неочакван ракурс, който може да ни изуми с простотата и достовереността на изказа. Като в онзи виц, дето един пита друг: “Абе, знаеш ли що е фоейрверк?” “Ами да! Нема, нема и си ебе майката!”