За да определите степента на своята нервност, опитайте се да отговорите на следните въпроси:

1. Взимате ли навътре малките несполуки и разочарования?
2. Съществува ли у вас затруднение да общувате с околните и чувстват ли се те недоволни от нас?
3. Престанаха ли да ви доставят удоволствие малките радости в живота?
4. Не можете да се отървете от собствените си мрачни мисли?
5. Чувствате ли необоснована неприязън по отношение на някои хора, към някои житейски ситуации, което не сте забелязвали преди?
6. Изпитвате ли недоверие към приятелите си?
7. Неуверено ли изпълнявате своите задължения и не ви ли мъчи мисълта за собствената ви незначителност?

Даже и да сте отговорили положително на повечето въпроси, това все още не е голям проблем. Но е добре да се замислите за състоянието на нервната си система. Ще ви помогнат съветите на психолозите.

Споделяйте
Не се опитвайте да оставате сами с неприятностите си. Добре е да има някой, на чието рамо да поплачете. Изберете за тази цел човек, който е разсъдлив и уравновесен. Това може да бъде съпругът или съпругата, бащата или майката, учител, лекар или даже спътникът във влака. В девет от десет случая това помага, а понякога дори позволява да се преразгледа болният въпрос със съвсем други очи.

Развличайте се
Трябва да се научите да се развличате и да се отърсвате от грижите си. Заставете се поне за малко да отхвърлите гнета на неприятностите. Киното, хубавата книга, разходката, срещата с приятели ще ви помогнат да направите това. Но трябва да бъдете готови за борба, когато отново дойдете във форма.

Овладейте гнева
Потискайте изблиците на гняв. Опитът показва, че след всеки изблик на гняв настъпва чувство на недоволство от самия себе си. Няма да се почувствате по-добре, а напротив. Постарайте се да отложите разрешението на конфликта до сутринта, когато пристъпът на гняв вече ще е преминал. Добре е да се развличате с помощта на някакво физическо натоварване вкъщи или в градината.

Отстъпвайте
Понякога се налага да отстъпвате. Когато упорито настоявате на своето, често приличате на капризни хлапета. Отстоявайте гледната си точка, но го правете спокойно. В края на краищата може и да грешите и нищо няма да стане, ако в такъв момент отстъпите. За сметка на това напрежението ще се намали и ще се намери по-лесно изход от проблемната ситуация. А това, което е най-интересно, е, че когато отстъпите на някого, ще се почувствате така, сякаш сте пораснали с няколко сантиметра.

Правете добрини
Направете нещо хубаво за другите. Спрете за известно време да се взирате в собствените си неприятности. Опитайте да помогнете на някого в трудна минута и ще видите, че собствените ви грижи ще олекнат. Самият факт, че сте нужни на някого, ще ви издигне в собствените ви очи.

Направете график
За нервните хора почти всяко нещо изглежда толкова сложно, че не знаят откъде да го подхванат. А решението дори и на най-сложната задача се състои от цял ред прости и дребни действия. Затова започвайте от най-важното, без да мислите за второстепенни неща. А когато дойде и техният ред, ще видите, че ще изглеждат много по-прости, отколкото ви се е струвало преди.

Не бъдете максималисти
Не можем да сме съвършени във всичко. Но някои хора живеят във вечен страх, че са по-лоши от другите. Усилията им да удовлетворят най-големите изисквания често ги водят до болезнени поражения. В същото време талантите на всеки един от нас са ограничени. Старайте се преди всичко отлично да изпълнявате основната си работа, и то тази, към която наистина имате призвание. Достатъчно е да постигнете успехи в една или две области, а в останалите просто да изпълнявате добросъвестно задълженията си.

Не критикувайте
Този, който очаква прекалено много от околните, непрекъснато се чувства раздразнен от това, че те не удовлетворяват изискванията му. Не се старайте да "преправите" близките и колегите си. Помнете, че всеки има право на индивидуалност. Не критикувайте на всяка крачка околните. Опитайте се да намирате в тях преди всичко достойнствата и се научете да се възползвате от тях.

Забравете състезанията
Някои хора винаги се държат така, сякаш непрекъснато участват в надпревара. Околните за тях са единствено конкуренти или противници Съперничеството не е лошо нещо, ако не се превърне в мания за преследване. Не правете трагедия от това, че не сте на мястото, на което би ви се искало.

Не се самосъжалявайте
Много хора "отглеждат" в себе си убеждението, че винаги са недооценени, винаги са в сянка и т.н. А много често те самите се поставят в тази позиция. Те трябва сами да се адаптират към хората или към дадената обстановка.