ВЕЖЛИВИЯТ НЕ ИСКА ДА БЪДЕ ЧАКАН
“Точността е любезността на кралете и дълг на всички добри хора” – Луи XVІІІ, крал на Франция
Да се отзовете навреме на покана за вечеря, официална или приятелска, е израз на внимание, както към домакините и другите присъстващи, така и към самите вас. Според етикетното правило, точността не унижава никого. Освен знак за неуважение и неорганизираност липсата и понякога е проява на нечия твърде голяма суетност. Закъснението при официалните лица понякога се тълкува като пренебрежение и дори враждебност. Въпросът кой, кого и колко да чака е непредполагаемо стар. Протоколното правили гласи, че по-нисшите длъжности и рангове трябва да се явяват преди шефа си и да го чакат. Само между крале било прието по-силният да идва пръв.
Който е очаквал гости на вечеря, му е познато неприятното чувство да стои в празния, приготвен за случая дом, и да претопля ястията. Още по-голяма е досадата, когато в това положение са поставени и другите му гости. Не случайно за понятието “навреме” англичаните имат два израза. Единият означава да се явите малко по-късно (до 5 мин. не се смята за закъснение). Другият означава да отидете точно в уречения час. По-голямо значение има не колко любезно сте се държали, след като сте пристигнали, а колко дълго преди това сте накарали домакините и другите им гости да ви очакват. В подобни случаи дори между приятели извинението е задължително, но не всякога е достатъчно. Не бива обаче от престараване гостът да се яви и повече от 5 минути по-рано. Все пак домакинята би трябвало да бъде готова и за такъв случай. Петнайсет минути са установеното време за закъснение при официална вечеря. Да се задържа сервирането повече от половин час означава да се прояви неуважение към мнозина заради него. После гостите се поканват около масата. Според етикета влезлият след този момент, отива директно да се извини на домакинята. А тя, без да го укорява или разпитва, с някоя тактична фраза го кани да седне на масата. На закъснелия се сервира онова блюдо, до което са стигнали другите. В наше време обаче закъснението може да се окаже неизбежно. От това то не става по-малко неприемливо.