На изчезване ли са кокетките?

Кокетството - това е изисканост, съблазнителност, самопредизвикателство, въображение и хумор, но преди всичко начин за самопознание...
Кокетките - тази част от женската половина, която проповядва едно особено изкуство за живот, една трогателна философия на привлекателното...
На една жена не й трябват много пари, за да стане кокетка.
Но това е целенасочена дейност, стремеж към постижение. Най-големият лукс, на който категорично държи кокетката, е свободното време или по точно личният контрол върху времето, което за нея е малотраен продукт с особена стойност.
Личното време е трудно съвместимо с успеха и професионалната реализация, то противоречи и на вкуса за власт и твърде често се определя от „невежите" като пилеене на време.
Кокетката обожава съжителството на пудрата и черния пипер :)
Това е нейното виждане, нейният светоглед — всичко трябва едновременно да е ароматно, изискано и ефирно като пудрата, но и предизвикателно пиперливо като черния пипер.
Кокетката обича всичко, което „боде" (бие на око) и събужда сетивата.
Ето защо на реверите на дрехите й винаги ще откриете по някое огнено цвете или разперила криле пеперуда. Затова и обувките й са червени и лачени, а ръкавиците - виолетови.
Лилавият цвят, както знаем, е цветът на порока!
Една стопроцентова кокетка не понася отегчението.
Дори и чрез аксесоар от дрехите си тя се бори срещу еднообразието и скуката в живота...
Но да се върнем към „суровата" ни действителност, във времето на „ефективността", „рентабилността" и „постиженията" от всякакво естество.
Кокетството положително ще се възприеме като старовремско явление, напълно декласирано от ценностите и предизвикателствата на съвременния живот.
И все пак, докато в обществото съществуват жени и мъже, първите винаги ще имат нужда по някакъв начин да предизвикат вниманието на вторите.
А защо не и обратното? Във всеки човек се крие по един Нарцис!
Възможно е дори кокетството да бъде възприето като тактика, средство за постигане на определена цел.
Първо и основно, това е един изключително женски и женствен коз.
Кокетството не прилича на използваното от политиците кокетиране с рекламни и дори понякога тиранични цели. Това е изкусна игра, мизансцен на собствения чар и излъчване, изтъкване на предимствата на собствения свят, анонс, предназначен не само за мъжете, но и за жените. И преди всичко за себе си.
Кокетството не се основава на лъжата, а на скрита истина. То е изкуство за изграждане на собствения образ.
Кокетството е още по-изкусно, когато става част от езика и изразните средства на дамата, когато се разкрива личността по отличителен белег, а не с описание, и когато недостатъците са признак на оригиналност. Не е възможно да привличаш и съблазняваш, без да си уверен в себе си. Защото първо трябва сам да се харесаш, за да те харесат и другите. И тогава кокетството е онзи мост, който свързва егото с останалия свят. То е начин за по-добро опознаване и изкуство да правиш добро сам на себе си.
Кокетството е още спомен от детството.
За нечий парфюм, жест, начин на, обличане или поведение. В основата му винаги има елемент на подражание, приближаване до определен образец на женствеността.
И тъй като се търси близост с идеала, твърде често кокетката е омайница, фея, но в никакъв случай зла магьосница. Тя винаги е свързана с усещането за мекота, удоволствие, аромат - конкретна форма на радост.
Кокетката не „работи" единствено върху себе си, тя пренася старанието си у дома чрез обзавеждане и декорация на помещенията. Желанието й е интериорът да прилича на снимка от моден журнал.
Може би суетност? А може би особена форма на дисциплина?
Кокетството е преди всичко стремеж към хармония, съчетание на цветове и настроение, форма на изкуство, което изисква и нагласа към хармонията, и жизненост, и чувство за хумор.




Източник rozali.com