Диамантът

Диамантът е известен на човечеството от незапомнени времена. Неговата съвършена прозрачност, изящен блясък, висока твърдост, механична устойчивост и чудесни форми са му определили отдавна славата на най-прекрасния скъпоценен камък.
Няма друг скъпоценен камък, с който да са свързани толкова много предания, легенди и дори страдания, както с диаманта.

Съществува легенда, в която се разказва, че първите "огнени камъни" (диамантите) са намерени в 327г. пр.Хр. от войниците на Александър Македонски по време на похода му в Индия. Това се случило в непристъпната "Долина на диамантите", пазена от огромни и страшни чудовища - змейове, които само с един поглед убивали всичко живо. Александър Македонски обаче ги победил с хитрост. Той заповядал да се полират до огледален блясък щитовете и да се насочат към чудовищата. Виждайки собствените си отражения в получените по този начин огледала, змейовете моментално умирали.
След като загинал и последният звяр, Александър Македонски заповядал да хвърлят в пропастта късове тлъсто овнешко месо, към мазнината на което диамантите прилепвали много добре. Привлечени от миризмата на мърша, в долината скоро се спуснали множество орли. И когато с плячка в ноктите си те се отправяли към непристъпните си обиталища, били прострелвани от точните стрели на войниците. По този начин диамантите се оказали в краката на завоевателя. В почти същия вариант тази легенда е разказана и в една от приказките от 1001 нощ.

Съществуват археологически данни, които свидетелстват, че още около 3000 г. пр.Хр. диамантите са били известни в Индия и до средата на ХVІІІ век тази страна е била основен доставчик на диаманти. От средата на ХVІІІ в. поради изтощаване на индийските находища главен диамантодобивен център става Южна Америка - Бразилия, а по-късно и Боливия, Венецуела и Еквадор.
Легендата за вечността разказва...
В далечна страна, на брега на морето има огромна диамантена планина. Върховете й опират в небето. Веднъж на хиляда години на върха на планината долита сребриста птица, която точи клюна си в каменния планински връх. Когато птицата изтрие с клюна си диамантената планина до основата й, едва тогава ще е преминало първото мигновение на Вечността.

Диамантът е един от най-"силните" минерали. Името му произхожда от гръцката дума adamas - "несъкрушим, непреодолим". В неговите описания десетки пъти се повтаря "най" — най-твърд, най-скъп, най-рядкосрещан, най-блестящ.
В лапидарии от XVI век е казано: "Човек трябва да носи диаманта отляво, понеже тогава камъкът оказва по-голямо влияние. Диамантът дава на притежателя си твърдост и мъжество, запазва крайниците му. Ако правото е на негова страна, осигурява победа над враговете му. Диамантът засилва и запазва острия слух, предпазва от разюзданост, скръб, магьосничество, от фантазии и зли духове. Ако някой чародей поиска да омагьоса онзи, който носи диамант, то цялата мъка и нещастие ще се стоварят върху него. Никакъв звяр не ще се осмели да нападне човек, който носи този благороден камък. Диамантът прави човека по-сериозен, лекува лунатика. Диамантът трябва да бъде получен свободно, без принуждение или насилие, тогава той има най-голяма сила. Често обаче се случва хубав диамант да загуби силата си заради греховете и невъздържаността на човека, който го носи".

Древните индуси смятали, че диамантът е образуван от петте природни стихии, приписвали му пет достойнства. При това особено ценни били смятани само чистите и прозрачни камъни. Диамантите с примеси и включвания според техните представи носели проказа, жълтеница и окуцяване. Препоръчвали диаманти да се носят в златен обков на безименния пръст на дясната ръка.
Арабите предполагали, че от две воюващи страни победител ще бъде онази, която владее по-голям диамант. Казват, че в това свято вярвал Наполеон и винаги носел със себе си огромен диамант.
Персите смятали, че "втренченото съзерцание на прозрачен брилянт прогонва малодушието, сваля от очите мрачната завеса, прави човека проницателен и го настройва весело".
Диамантът е камък, в който подобно на свита пружина са концентрирани огромни енергии, неподвластни на човека. Щастие той носи само ако е получен като подарък или като наследство. Ако е купен в магазина, то едва след като минат 7-9 години, той ще привикне към вас и ще започне да "работи". Смята се, че брилянтът дава на притежателя си сила, здраве, храброст, непобедимост в боя; осигурява му власт, богатство и слава. Но за всичко това той трябва да е дошъл при своя притежател по честен път. На крадци и убийци той няма да донесе успех - попаднал в техните ръце, камъкът ще им навлече неизброими беди.

Източник: ejk.antarian.org