Тате, остани си в къщи

Или повече за важността от почивен ден с децата.
Времето с децата... Според някои не е важно колко време прекарваш с децата си, a дали времето е качествено или не. Вероятно това извинение е довело до тъжните статистики, че днес в нацията бащите ( а и много майки) прекарват по-малко от 10 минути дневно с децата си.Нищо чудно, че когато прозорецът на възможност за влияние се затвори и децата навлязат в своите тийнейджърски години, татко и мама установяват, че не могат да видят нищо от себе си, от своите ценности и убеждения, депозирани в мирогледа на онези, които ще ги наследят
Тогава става така, че медиите, връстниците и други формиращи влияния са изиграли своята роля и са инжектирали различен вид ценностна система - възгледите на децата за живота са изградени от всеки друг, само не и от техните родители.
Предлагам ти днес да си направиш самооценка и да бъдеш максимално честен със себе си, като си отговориш на следните въпроси и предприемеш стъпки към промяна в сферата на взаимоотношенията с твоите деца:
1. Говориш ли с децата си?
Статистиките сочат, че днес децата копнеят не толкова за куклата Барби или за марковата футболна топка - те искат точно това: да си говорят с мама и татко. Знам, че звучи елементарно, но в днешния забързан век това се оказва истинско предизвикателство. Бащата се връща от работа с изцъклен поглед и се пльосва пред телевизора. Мама също се връща от работа и тъй като живее в една полу-европейска, полу-ориенталска култура, се захваща за готвене, гладене и чистене. А какво правят децата ли? Играят на Age of Empares, Diablo или гледат някой боклук по кабеларката.
Хей, времето с децата трябва да се планира. След като сме отделили това специфично време, необходимо е да се придържаме към него и просто да се забавляваме.
2. Познаваш ли света на децата си?
Ако не познаваш желанията, мислите и копнежите на децата си, най-вероятно ще ти бъде трудно да си говориш с тях. Достъпът до детското сърце не е лесен, особено, ако изискваш едно нещо, а вършиш друго. Наскоро с жена ми установихме, че нашата голяма дъщеря се обръща към нас с "бе". И докато се чудехме откъде ли е усвоила това обръщение, забелязахме не само, че самите ние използваме "бе"-то почти непрекъснато, а и че е много трудно да се оттървем от тази ужасна сричка. Интересното е, че когато поработихме върху речника си, дъщеря ни също сведе използването на сричката до минимум. Ние бяхме тези, които трябваше да се променим, а не тя!
Как опознаваме света на децата си? Един добър начин е да си вземем почивен ден от работа специално за тях и да го прекараме по начина, по който те искат. Попитай децата си какво харесват да правят, покажи им, че си неподправено заинтересован за чувствата им. Може дори да нарушите правилата, разбира се в рамките на нормалното. Ние с дъщеря ми обичаме да нарушаваме правилата - газим по зелените полянки, търкаляме се по пода и лаем като кучета, докато ни заболят гърлата или мама не ни погледне накриво. Разбира се, когато трябва да сме сериозни, сме сериозни! Лично от моя опит съм установил, че това, което предизвиква респекта на децата не е непременно суровия тон на родителя (не, че не се карам в някои случаи) - това е неговата способност да се забавлява с тях и да слезе на нивото им без да става прекалено фамилиарен. Това са между другото най-ценните спомени, които ще останат в детското съзнание през годините!
3. Взимаш ли специално време с всяко едно от децата си?
Всяко дете е индивидуално и поради таази причина ще се нуждае от нераздвоеното ти внимание. Когато плануваш време с децата си, планувай и отделно, специфично време за всяко едно от тях. Спри да гледаш на Гошко и Мими като част от общата маса - това е също един от начините да сведеш и съперничеството между децата в семейството до минимум!
Е, накарах ли те да се замислиш? Вземи тези принципи, придържай се към тях и имай чудесно време с децата си!

Източник: semeistvo.bg