Лабораторните изследвания – какви и колко често?
Лабораторните изследвания имат важно значение за изясняване на причините за развитието на дадено заболяване, уточняване на механизмите, по които болестният процес се развива и разбира се – за разработка на рационално лечение и оценка на ефективността му. Важно е да се знае, че за поставяне на точна диагноза, не е възможно да се ориентираме само по клинично-лабораторните параметри. Има все пак заболявания, при които лабораторните данни могат да бъдат решаващи за изграждане на диагнозата, т.е. анализът им носи информация главно на лекаря. При самоинциатива на пациентите да се изследват по свое желание, се препоръчва да се консултират с лабораторния лекар, за да не възникнат недоразумения, излишни притеснения и грешни тълкувания на резултатите. Важно е допитването до лабораторните специалисти, за условията на които трябва да отговаря пациентът преди изследване (например за изследвания като холестерол, триглицериди и други биохимични показатели: 12-часова хранителна пауза, препоръчително е да се вземе материал сутрин на гладно и жадно).
По данни на различни здравни институции в България, основни социално-значими заболявания за нашата страна са: болести на органите на кръвообръщението, злокачествени новообразувания, травми и отравяния, туберкулоза, заболявания на дихателната система, болести на нервната система, захарен диабет, полово-преносими заболявания. Здравен бич на съвремието ни са остеопорозата и заболяванията на щитовидната жлеза.
И мъжете, и жените, е желателно един път годишно да провеждат следните изследвания като задължително резултатите се консултират с лабораторния лекар или друг специалист, а не се сравняват от пациента само с обозначените референтни (нормални изследвания) на бланката:
- Кръвна картина: хемоглобин, левкоцити, еритроцити, тромбоцити, хематокрит, MCV, MCH, MCHC, диференциално броене на левкоцити), СУЕ;
- Урина: албумин, захар, седимент;
- Биохимични изследвания: кръвна захар, холестерол, триглицериди, чернодробни ензими;
- Окултни кръвоизливи като скрининг за колоректален карцином;
- Щитовидни хормони: TSH, FT4, FT3;
- Изследване на маркери за хепатит Б и С – всеки дванадесети човек по света е заразен с тези хепатити без да знае;
- От значение за репродуктивното здраве и своевременното предотвратяване на стерилитет при двата пола, е изследването на HIV, Chlamydia trachomatis, сифилис, гонорея и цялостно микробиологично изследване на секрет от влагалище, уретрален секрет, еякулат.
В частност за мъжете, се препоръчва един път годишно да провеждат изследване на простатен специфичен антиген като профилактика на карцином на простата.
При жените от значение е профилактирането веднъж годишно на следните заболявания: рак на шийката на матката и остеопороза. Навременното диагностициране на HPV (човешкия папиломен вирус) е много важно за лечението, прогнозата и цялостната борба с това злокачествено заболяване. Предраковите състояния и началните стадии на процеса са най-важни, защото са лечими. Най-често използваните в практиката методи са следните:
1. Цитологична диагностика (PAP-тест) – цитонамазка. Тестът трябва да се прави всяка година при всички жени след 21 годишна възраст или 3 години след като станат сексуално активни.
2. Изследването за вирусна ДНК включва основно метода PCR.
Що се отнася до изследванията за остеопорозата, трябва да се спомене, че освен задължителната на първи избор остеодензитометрия и ренгенорафия, в допълнение може да се изследват калций, фосфор, калций-регулиращи хормони в кръвта, както и маркерите за озтеопороза – остеокалцин и други.
Клиничната лаборатория е неотменима част от здравната профилактика, но ефективността й се определя от тясното сътрудничество с клиничните специалности. Въпреки огромната информация в интернет пространството и медиите, от полза за здравето на пациента е да потърси лекарския съвет и преглед.
Д-р Розалия Тодорова
Източник: www.sharenobg.com