Халюциногени

Този тип наркотици, немалко на брой и доста разнообразни по химическа структура, са били използвани дълго време при ритуали на индиански племена в Америка, от шамани В Азия и “магьосници” в Европа. Днес главния представител на т.нар халюцигени – LSD (диетиламид на лизергиновата киселина), се синтезира в нелегални лаборатории.
Тъй като ефективната доза на това вещество е изключително малка (100 – 250 милиони части от грама), то се смесва с всевъзможни други материали. Например капка от негов разтвор се нанася върху бучка захар, желатин или хартия. Напоследък някои носители на дозички от него са оформени като марки с цветни изображения на популярни герои от мултифилми или комикси. LSD се добавя и като микрокомпонент в различни по цвят и форма таблетки и капсулки. Така чрез поглъщане или облизване на пробичката LSD преминава в организма.
Дрогирането с халюценогени често се сравнява с “пътешествие”. При LSD то започва половин-един час след поглъщането на препарата и продължава 8-12 часа, като по-силните изживявания са през първата половина на периода. Освен от дозата въздействието зависи от моментното състояние на консуматора, от мястото и обкръжението. LSD предизвиква промени в настроението, смущения в съзнанието: цветовете започват да се възприемат като по-интензивни, формите стават подвижни и се деформират, появяват се видения при затваряне на очите. Истнските халюцинации обаче са рядкост.
Има и неудачни “пътешествия”, които водят до силно объркване, загуба на ориентация , възкресяване на кошмари, като може да се стигне и до паника.
Толеранс към LSD се развива бързо, но и бързо изчезва. Психичната зависимост ( с малки изключения) не е силна, а физическа зависимост не се появява. Общо взето халюцигените се употребяват рядко и то периодично, а не постоянно. Рисковете идват от изключително силното им въздействие върху човешката психика, водещо до неправилни оценки на ситуацията, опасни решения и нещастни случаи.
От другите халюцигени сравнително популярни са : диметилтриптаминът (добива се от южноамерикански растения или се синтезира нелегално), псилоцибинът (съдържа се в някои т. нар. “магически” гъби, срещащи се в израстъци на един вид кактус, растящ в Северно Мексико и Южен Тексас), буфотенинът (вещество от слузестата покривка на голяма пъпчива зелена жаба, живееща в Австралия и Америка), ергинът (наркотик от семената на вид американски билки, много близък по структура до LSD, но по-слаб)
При събиране на “магически” гъби е много верятно да се попадне на подобни на вид, но смъртносно отровни екземпляри.