Солта в яденето не е солта на живота
Проф. д-р Чудомир Начев ( завеждащ кардиологична клиника в Медицинска академия и ръководител на Националната програма за борба със сърдечно-съдовите заболявания) е категоричен, че рисковите фактори за сърдечно-съдовите заболявания са свързани със стила на живот
България води една тъжна статистика – тя е на 1 място по инсулт и в първата десетка по инфаркт на миокарда в света. 67 на сто от смъртността у нас се дължи на сърдечно-съдови заболявания ( ССЗ). Според съвременното научно схващане ССЗ имат много дълъг латентен период. Те започват още от детска възраст и с годините се задълбочават. А рисковите фактори са свързани със стила на живот – смята проф. Начев. В САЩ например всички големи печатни медии са задължени да отделят по 1 кв. дм. площ във всеки брой за безплатна информация за рисковите сърдечни фактори. Защото там отдавна са проумели, че профилактиката спестява средства и гарантира дълголетието на нацията. Проф. д-р Чудомир Начев открои следните най-важни рискови фактори.
· Консумация на сол над рационалното количество, което е по 6 грама на 24 часа. Мнозина посягат към солта още преди да са опитали яденето. Важно е да се знае, че организмът привиква към солта, но и отвиква от нея, ако постепенно намаляваме нейното количество в храната си. Има един малък народ – яномамо, населяващ Южна Венецуела, който не познава исхемичната болест, хипертонията или инсулта. Учените открили, че яномамо не познават също и солта... Ние сме започнали с грешния ход и сме го превърнали в традиция – твърди проф. Начев. Ако не бе станало така, може би в България нямаше да има 1,6 млн. хипертоници...
· Наднорменото тегло.
Българинът проявява безразличие и немара към своята фигура, която не е само естетическа категория. Защото наднорменото тегло е пропорционално на риска от инсулт. В цивилизованите страни липсата на пиетет към идеалната фигура се възприема като поведение на невъзпитан и безотговорен човек. А над 30 на сто от нашите сънародници са с наднормено тегло. Посягането към храната е вик за помощ, особено по време на стресови ситуации. Не е без значение, че на Запад хроничния стрес е едва на 17-то място сред рисковите фактори, докато в България през последните години той се изкачи на 3-то място.
Какво да се прави? Проф. Чудомир Начев е убеден, че рисковите фактори са свързани със стила на живот. Всеки от нас може поне сега, през летните месеци, да намали солта в храната, да хапва повече плодове и зеленчуци и да включи в седмичното си меню два пъти консумация на риба. Рибеното месо задържа патологичните изменения в сърдечните съдове. А отвикването от солта не бива да става внезапно, а постепенно, гальовно, меко, но настойчиво. Добре е да заменим готварската сол с калиева, която намалява случаите с артериална хипертония. През летния период е необходимо да увеличим физическите натоварвания – да спортуваме повече, да се разхождаме, да плуваме. Добре е именно през този сезон да си създадем навици, които да останат трайни през цялата година, а и занапред.