Детето краде

Някои психолози смятат, че детето на бива да се наказва за кражба, защото то не може са разбере напълно постъпката си. Как тогава да постъпят родителите, които са хванали детето да краде?
Остави топката, не е твоя!
Тригодишно момченце вижда ярка топка на двора и решава да я вземе. “Остави топката, тя не е твоя!”, поучава го майка му. Но детето едва ли разбира защо у дома всичко може да вземе, а навън не. Без да разбира същността на забраната, малкото момче най-вероятно ще си направи прост извод – чуждото може да се взема, ако е хубаво и никой не забранява. И може да мисли така, докато един ден не се срещне със сериозен проблем. В педагогиката съществува понятието “детска кражба” и тя е различна от “възрастната”. Детето не осъзнава, че краде, то просто взема това, което му е харесало. Значи възрастните нямат право да се сърдят.

Дори да разбере, че не трябва да го прави, не всяко дете спазва забраната. Това може да е свързано с недостатъчно развита волева сфера. На “искам” то не може да противопостави “не бива”. Тези деца трудно се справят със съблазните, въпреки че изпитват срам. Какво да направят родителите?
Златното правило гласи: “карайте се насаме”. Кражбата е нещо, което не заслужава разгласяване. Не трябва да го заклеймявате, да представяте нещата по-черни от колкото са. Иначе детето ще затвърди лошото мнение за себе си – щом мам казва, значи съм такъв. И по-късно ще се роди озлоблението към другите, по-добрите.
Интересно е да се краде
Ако в ранното детство кражбата е случаен епизод, то в пубертета вече е вреден навик. Най-често подрастващите обясняват, че така е интересно. Привлича ги рискът. Най-доброто, което могат да направят родителите, които не искат да късат връзката с детето си, е да не се отричат от него. Доверието в детето ще го накара да повярва, че може да стане и по-добро, че само от него и волята му зависи да се предпази от престъплението.