Измислените болести
Измислените болести
Само в САЩ ежегодно се харчат около 20 млрд. долара за ненужни посещения на лекари и за медицински изследвания. Причината за това обикновенно е едно от най-разпространените и тайнствени заболявания – хипохондрията.
Думата “хипохондрия” употребявал още Хипократ четири века преди нашата ера. Античните медици предполагали, че в горната част на коремната кухина, под ребрата, се намират органи, чието увреждане води до странно поведение на болния.
Отдавна е ясно, че Хипократ и неговите колеги са грешали. Източникът на хипохондрията трябва да се търси не във вътрешните органи, а в човешката психика. Но физиологическите механизми на хипохондрията не са изяснени и до днес.
Хипохондрикът не се тревожи толкова от самото си неразположение, колкото от това, че то е верен признак за крайно опасно, а може би дори нелечимо заболяване. Той ходи от един специалист на друг, за да успее навреме да изясни какво именно го заплашва и какви мерки трябва да предприеме, за да предотврати последствията.
Лекарите не могат да открият и най-малките симптоми на сериозно заболяване, защото те не съществуват, но пациентът не се успокоява от това и изпада в депресия и озлобление. Той не вярва на диагнозите, съмнява се в компетентността на медиците и упорито търси доктор, който ще му каже цялата истина за ужасното му положение. Дори и да се съгласи с доводите на лекарите, това не е за дълго: скоро отново открива у себе си нови признаци, които порано не е забелязал и които неопровержимо доказват, че има достатъчно поводи за тревога.
Всъщност хипохондрикът не се страхува от болеста, а от живота.Тревогата, терзаеща душата му, го кара да вижда плашещи призраци във всичко . Хипохондрикът е болен, но на първо място се нуждае не от ендрокринолог или кардиолог, а от психотерапевт, който да му помогне да се примири с враждебния свят.
През 1838 г. В Единбург била издадена книга “Измислени и въображаеми болести”. Авторът и – Хектор Гавън, изброил осем основни причини, според които човек може преднамерено да симулира или даже да предизвика заболяване. Седем от причините са в постигането на определени цели от типа на освобождаването от служба в армията. С осмата работата е по-сложна.
Тя се състои в това, да предизвиква интерес и симпатия към себе си, които не е способен да получи по никакъв друг начин. Ролята на хипохондрика в значителна степен е пасивна. Той иска от лекарите признание за своите болежки. Но се случва болният да поеме инициативата в свои ръце, като премине в редиците на истериците.
В плача и жалбите винаги има елемент на истерика. Мистичната личност се стреми да покаже на всички своите страдания и своето безсилие. Това се прави театрално, често с голямо майсторство и много убедително.
На истерика му е трудно да преживее липсата на внимание към себе си . Той е крайно чувствителен към това, че важните неща минават без негово участие. Чувства се ощетен, че никъде не го канят, с него не се съветват или го пренебрегват при препоръки. Истериците се стремят техните проблеми да станат проблеми и на другите хора. За целта могат да предизвикват у себе си симптоми на заболявания: някои – повръщане, други – временна слепота или влошаване на зрението. По този начин физическите недъзи стават част от играта на истерика.
Барон Мюнхаузен – световноизвестният герой от произведенията на немската литература, е пример за неудържим лъжец и хвалипръцко. Животът на пациентите, страдащи от синдрома на Мюнгхаузен, също е свързан с необичайни приключения и странствания. Само, че те пътешестват не из Европа, а от една болница в друга, от една операционна в друга. За да станат възможни тези пътешествия възможни, те проявяват удивителна изобретателност, като лъжат лекарите, симулирайки заболяване с измислени симптоми и фалшифицирани резултати от лабораторните изследвания. Поразителното е, че всичко това се прави, за да се привлече вниманието и да се предизвиква съчувствието на околните.
Истерикът играе, изобразявайки болен. Понякога толкова се вживява в ролята си, че наистина се разболява. Когато истеричният пристъп премине, изчезват и симптомите на съпровождащото го телесно заболяване. Болният от синдрома на Мюнхаузен е готов да си нанесе вреда, само и само да предизвиква съчувствие и симпатия към себе си. За своите цели той е готов да заплати със здравето си, а често и с това на околните.
През 1988 г. Съпругата на президента на САЩ Нанси Рейгън обявила за “майка на годината” Ивон Елдридж която проявила трогателна грижа за двете си изнурени от продължително тежко заболяване осиновени дъщери, които трябвало постоянно да води от един лекар на друг. Хилари Клинтън чествала в Белия дом Катлин Буш, чиято дъщеря поради заболяване на стомаха била хоспитализирана около двеста пъти и за осем години претърпявала четиридесет операции.
Идва по-късно Ивон Елдридж и Катлин Буш отново се оказали в центъра на вниманието на вестниците и телевизията. Те били обвинени в това, че сами били виновници за недъзите на своите дъщери. Буш тровела дъщеря си, а Елдридж своите от глад и измисляла симптоми, които никога не наблюдавала. И при двете жени бил открит синдромът на Мюнхаузен.