Високото кръвно не е страшно

Високото кръвно не е страшно, когато е под контрол

Сърдечно- съдовите заболявания са тези, които са свързани с най- висока смъртност в България. Приблизително 67 на сто от леталните случаи у нас са свързани със сериозно увреждане на сърдечно- съдовата система. Подобно е положението и в най- напредналите европейски държави, в САЩ и Япония. Независимо от високия процент на смъртност при тези заболявания те имат една особеност, която ги прави сравнително по- лесно победими- продължителния латентен период. Голяма част от патологията при човека започва още от детска възраст. Такова е и световното становище- до три годишна възраст не трябва да имаме подозрения за роля на каквито и да са рискови фактори за развитието на организма, но след това трябва да бъдем внимателни.”
Един от сериозните фактори, водещи до болестотворни изменения в кръвоносните съдове е артериалното налягане. Животът е немислим без него, но естествено има нормални и повишени стойности. Въпросът е каква е нормата? Тя е статистически изведена в продължение на последните 40- 50 години и постепено отстъпва надолу. Преди 50 години специалистите са смятали, че долното кръвно налягане от рода на 110 е сравнително нормално. Постепено тези стойности започнали да отстъпват на 105, 100, 95 ... Аналогично е и по отношение на горното кръвно налягане. В момента се смята, че оптималните стойности са 120/80. При тях с висока степен на сигурност може да се каже, че налягането не допринася за промени в кръвоносните съдове.
Погрешно се смята, че колкото е по- възрастен някой, толкова нормата става по- висока. Така беше в продължение на десетилетия, докато се установи, че тези, които са с повишено налягане, имат по- голяма вероятност да получат големите усложнения на артериалната хипертония- инфаркт и инсулт. Оптималното кръвно налягане винаги може да бъде постигнато, макар човек да е имал високи стойности в продължение на години. Това обаче трябва да става постепено, защото кръвоносните съдове са свикнали с “тяхното си” налягане и тъканите, които се хранят от тях, започват да страдат. Явяват се оплаквания, които правят пациента като че ли по- болен отпреди- неустойчивост, несигурност при движенията, виене на свят. В такива случаи се изчаква и след това лечението продължава.
Вторият ключов фактор е наднорменото тегло. Българинът прогресивно шишкавее. Според неокончателни данни от свръхкилограми страдат приблизително половината от хората у нас. Постигането на идеално тегло не е лесна работа. Ако например са ни в повече 10 килограма, трябва най- напред да свалим 4, 5 от тях. Това е праговата стойност, след която има ефект. Световната практика показва, че ако тези 4, 5 килограма бъдат преодолени, може въобще да не се наложи вземането на лекарства за високо кръвно или те да бъдат спрени.
Стресът също е един от рисковите фактори. Когато е малко, той е полезен, защото тонизира. Когато обаче е силен, постоянен, може да придобие характер на болестотворен фактор. Възможно е човек да се научи да го преодолява. Това става с тренировки в най- ранна възраст, в училище, чрез постепенно привикване към стресови ситуации.
Много сериозен фактор за сърдечно- съдовите заболявания е повишаването нивото на холестерола и неговите фракции. Остава открит въпросът може ли това да се постигне само с диета. Колкото по- малко е съдържанието на мазнини в храната, толкова по- голяма е вероятността липограмата да бъде по- близка до нормата. Но само 20 процента от холестерола в организма са зависими от диетата. Останалите 80 процента са собствена синтеза. Затова, ако не са доволни от стойностите, докторите препоръчват медикаментозно лечение. Голямо постижение на медицината през последните 10- 12 години е идването на сцената на статините- група лекарствени средства, които имат драматичен ефект върху синтезата на холестерола в организма.