Акушерството е познато от древни времена

Историята на акушерството води началото си от древни времена, макар първобитните хора да са се отнасяли към родилките твърде равнодушно.
По време на раждане жената е трябвало сама да вземе мерки, за да спаси както собствения си живот, така и този на бебето. Произвеждането на потомство ставало в пълно уединение, далеч от себеподобните. За женската издръжливост говорят множество примери. Древните персийки например раждали, приседнали на колене и подпрени с ръце върху малка пирамида от камъни – разбира се, без чужда помощ. По-хуманното отношение към родилките, когато мъжът вземал участие в процеса на раждане според силите си, свидетелства за по-високо ниво на култура на дадения народ. Например индианците команчи строели за родилките специални колиби малко встрани от селището. В тях “бабували” мъжете – те масажирали корема на раждащата, подпомагайки така придвижването на плода, а после прерязвали пъпната връв. В някой африкански племена и до днес е разпространен старинният и доста грубичък начин за подпомагане на раждането: докато жената седи на земята, мъжът е обвил с платно корема й и подпрял с крака таза й, буквално я натиска и избутва навън детето.
Постепенно с времето акушерството изцяло преминало в женски ръце. Помощ на родилката обикновено оказвала възрастна жена, която притежавала определен акушерски опит – т. нар. “баба”. В Древна Гърция се оформила цяла група от “баби” – акушерството било техен занаят и те подпомагали родилките не само с отработени във времето манипулации, но и със специални заклинания. Древните гърци владеели и техниката на сложните акушерски преобръщания при неправилно положение на плода, но тя била прерогатив най-вече на докторите.
И в Древен Рим разполагали с цял арсенал от средства за успешно раждане. Макар и по това време да не съществували специални инструменти, римските матрони и акушерки умеели ръчно да изследват и при необходимост да разширяват маточната шийка. А за по-бързо възстановяване след раждането давали на майките... сиропи, предизвикващи кихавица. Любопитно е, че лекарите в Древния Рим правели и цезарево сечение – една операция, която може да се смята за отправна точка на научното акушерство. С течение на времето предразсъдъците и лъжливата срамежливост останали в миналото, а лекарската помощ за родилките започнала да се възприема като нещо нормално. Френският хирург Паре (1509-1592) бил един от пионерите на научното акушерство.
През ХVІІ век в Париж било открито и първото родилно отделение. А през ХІХ век започнало приложението на упойката и антисептичните средства в акушерството, което позволило да се намалят следродовите заболявания и да се запази животът на много новородени.