Владишки салам за пости

Преди много години, подведен от дявола, по същото това време на пост си купих парче салам. Много дискретно го занесох вкъщи, пуснах пердетата и го нарязах тънко. Погледнах през него опечалената си булка и образът й се запечата върху парчето като соев знак. Стори ми се дори, че видях сълза...
Поделихме го. Оставихме и за котката. Това, натъпканото в черво (не се знаеше какво), не можеше да се яде. Просто ми стигаше до гърлото и механически се оттласкваше. Сложих го в тиганчето да го изпържа и преквалифицирам отвращението си. То премина в друго агрегатно състояние. Просто мазнината стана двойна и се оцвети в камилско влачено, а саламчето изчезна.
Котката мина директно на забава, поиска да си поиграе със своето парче, но то не можеше да се търкаля. Накрая си го сложи като нощна шапчица и си легна гладна.
Това никога не може да се случи с владишкия салам! Направата му е лесна.
Килограм картофи са ви достатъчни. Измийте ги, сварете и като поизстинат, можете да ги разсъблечете. Не ги вадете горещи - нямате душа вече за парене!
Вземете великолепното изобретение на някогашната ширпотреба - преса за картофи - и ги смачкайте така, че да получите картофена кайма. Без мляко и без вода. Няма да правим пюре!
Каймата разделете на две половинки. Едната част подправяте със сол, чубрица и леко лютко. В другата част слагате пет скилидки счукан чесън. Омесвате поотделно двете кайми, напитквате ги с длан и ги качвате една върху друга. Вземате фолио, намазвате го с олио, и го поръсвате със смлян кимион. Двете питки слагате във фолиото и ги свивате на руло. Това е крайната цел на издевателството ви над картофите.
Поставяте рулото в тавичка, закотвяте фурната на 200 градуса и го печете двайсетина минути. След това го отвивате, режете го дебело и пращате свой хранен човек да слезе с котела в мазето. Няма защо да чакате владиката да ви даде оценка на майсторлъка. Хапвате от рулото и го поливате с божествената кръв.