Научете още нещо за сандвичите

Когато искате бързо и вкусно да хапнете – отваряте хладилника.... а вътре няма нищо или почти нищо. Някакъв си позаседял кренвирш, малко кашкавал, две поовяхнали листенца салатка... Нима тов е храна...? А ето и една кавказка питка, приличаща на парцал се мотае тук някъде. И какво ще направиш тук, планинско чадо? Кренвирша- в тигана. Ще го позапържим миличкия от всички страни, ще го завием с едно листенце салата, ще добавим парченце кашкавал... А кетчуп имаме ли? Все пак нещо в тая къща се намира. Капка кетчуп. Да посолим разбира се. (Сванска сол-опитвали ли сте? Мммм – да си оближеш пръстите). И цялата тая работа ще я завием в кавказката питка.... И какво стана? А, получи се даже много хубав сандвич. Бързо, и вкусно, а и хладилника не се опразни.... Не можеш да опустошиш вече опустошеното.
Хамбургерната култура е произлязла от Стара Европа. Името е немско ( Едно масло и един хляб е равно на един хамбургер), но понятието е интернационално. Например във Великобритания сандвичът е част от историята.
Разказват, че там в началото на миналия век живеел един граф с име Сандвич. Той бил или Сър или Пер или някакъв си Лорд. Отличавал се с това, че винаги носел със себе си хляб с масло. Страдал от хронично недохранване или просто обичал при удобен случай нещичко да си похапва. Както и всички ние... Че така де – маслото му оцапало дрехите. Представете си сами – сандвич в джоба на смокинга. С каквито и хартийки да го увиваш, винаги ще се изцапаш. И измислил този мистър Сандвич да слага върху намазаната филийка още една филийка хляб. Така се родила нов вид закуска, която благодарните съотечественици кръстили в чест на откривателя – “ сандвич”. Трогателна история...
А в друга част на света, в Америка, се явил на бял свят “ Хот дог” – Хлебче с горещ кренвирш. По-точно той се появил съвсем не на друго място, а отново в Германия. ( Немците умеят да се поглезят). И се казвал.... не помня, как се казваше, но се казваше- хлебче с кренвирш....
В началото на века, когато от воюващата Германия нахлули бежанци в САЩ, по улиците на Ню Йорк се появили колички с постоянно димящи печки. Там на скарите затопляли кремвиршите, които немците емигранти слагали в разчекнато хлебче и продавали на минувачите. А “хот дози” – кръстили хлебчетата с кренвиршите за това, че количките по улиците били теглени от кучета. Да тези същите догове, от които от половин миля мирише на гореща вкусотия.
Третата история е скандинавска .Там готвят велико. Така готвят, че се надуваш от ядене и ставаш като бухнало тесто. Но скандинавците ядат не целодневно, а само вечер. Затова пък по цял ден се тъпчат със сандвичи. И ето – някога си, някой си, от горещите скандинавски момчета ( а може би и дами, които там са също толкова горещи), измислил да намаже филийка ръжен хляб с масло разбъркано със зелени подправки, а отгоре да лепне маринова рибка. И се получил – шмеребред – сандвич, който е много популярен в много балтийски страни. А ние си мислехме, че той е руски. Не е, той е скандинавско творение.
След съблазнителните екскурзии е време отново да надникнем в хладилника. Не е хубаво да се мориш гладен. Ще отслабнем, ще си загубим индивидуалността. Без сандвич, не бива. Да живееш без сандвич не е интересно....
Ще направим най-необикновения на света сандвич от най-обикновените продукти. При това нито ще варим, нито ще печем. И сандвича ще бъде такъв огромен, че ще е тъкмо гости да поканим... Във всеки случай, дори случайно да ни звъннат приятели, няма да е срамно да ги почерпим с това лакомство.

Кръгъл – ръжен и кръгъл бял хляб ( може и по отделно, но е по-ефектно, когато са заедно) Разрязваме ги напряко на три плоски блата. Изобщо не е сложна работа, но трябва да се постараеш, за да бъдат блатовете еднакви като дебелина. В 4 купички трябва да затоплим масълце, така че да бъде меко, но в никакъв случай и течно. Първото ще разбъркаме със ситно настърган кашкавал ( по – добре да е мек), като го сприятелим с малко счукан чесън. Разбъркваме, за да се получи еднородна маса. Във втората съдинка ще добавим ситно накълцана обезсолена рибка. В третата съдинка добавяме ситно нарязан магданоз, червен млян пипер и ситно накълцана шунка. В четвъртата разбъркаваме маслото с пасирани скариди. А сега – внимание ! Най-долния блат от пшеничен хляб с коричката намазваме с кашкавалената смес и слагаме отгоре ръжения блат. Намазваме го с шунковата смес и покриваме с другата пшеничена коричка. След това вземаме останалите блатчета и постъпваме по следния начин. Долния ръжен блат намазваме дебело ( в този случай не бива да се скъпим ), с рибеното смес и покриваме със следващата пшенична коричка, намазана със скаридената смес и слагаме последната ръжената коричка. И какво се получи – две великолепни разноцветни тортички за предястия. Да ги пъхмем в хладиника за да се стегне масълцето и да слепи отделните корички. Върху капачетата с разтопено масло, можем да нарисуваме каквото ни хрумне – розички или някакъв си надпис – нещо от типа “Да сме живи и здрави”, ако тортата е предназначена за мъжка пийваща компания например.... Готовата торта се реже, както и обикновената сладка. Апетитна картинка....Честно казано – това са най-вкусните сандвичи – с нещо наподобяват мамините кифлички. Или пица. Или едното и другото заедно.
Можем да приготвим и горещи сандвичи. За тях ще ни трябват като минимум фурна, а като максимум микровълнова печка. Последната е по-добра, защото е модерна. Но и фурната ще свърши работа, защото е практична.
Горещия сандвич винаги се прави с бял хляб и винаги присъства кашкавал. Кашкавалът е нужен в качеството си на спойващ материал, иначе конструкцията ще се разтече и вашата кулинарна репутация ще бъде развалена. А не би трябвало.
Върху филийка бял хляб нареждаме на тънко нарязани шайби гъби (мариновани или пресни), нарязан на кръгчета кренвирш или шунка на лентички. Тук ще разположим парченце кисела краставичка, малко зелени подправки и парченце пресен домат. Няма нужда от кетчуп. И изобщо от никакъв сос. По-добре е вместо сос да се използват влизащите в състава му продукти ( А вие си мислехте за какво пък ни е домат). Иначе ще си загуби формата преди да е готов.
В горещия сандвич може да се използва всичко, което се използва за приготвянето на пица. Но продуктите трябва да бъдат твърди, защото сандвича няма спасителните крайчета на пицата. Могат да се ползват морски дарове (ивички от леко заварени калмари – вкусотия!). Зеленчуци, месо (например пушено). Да всичко, което ви е угодно. Отгоре щедро поръсваме сандвича с настърган кашкавал и в печката. Кашкавалът ще се разтопи и ще се получи такава вкусотия, че да си оближеш пръстите.
Ще завършим сандвичовото изследване с отговор от Америка, т.е ще приготвим нашия фирмен Биг Мак, който ще натрие носа на задморския Биг Мак. Главното е правилно да се подбере хлебчето. То трябва да бъде с не много голям диаметър и съвършенно прясно. Кюфтето може да бъде най-обикновено домашно ( 100 пъти по-вкусно отколкото в американска закусвалня). Хлебчето разрязваме на три части. На долната филийка слагаме лист от салата и половината от срязаното кюфте. Върху средната част – парченце кашкавал (от този, който най-много обичате) и другата част на кюфтенцето. Покриваме с горната част на кюфтенцето и....Тук има нещо принципно важно! Да намажем коричката на хлебчето с разбито яйце с кашкавал и отгоре да поръсим с кашкавал и малко сусам. Именно сусама създава илюзията, че си седим в Макдоналдс, а не в собствената ни кухня. Няма нужда да се запича, само трябва да се позатопли, за да не потече кашкавала... Когато за последен път приготвяхме такива Бигмакове, автора просто се увлече и .....