Пълнена зелка “Измъчвай ме, но ме обичай!”
Цаньо СЪРНЕВ

Слагате киселата зелка да седне в тавичка и извършвате нещо, което после дълго ще ви потиска. С остър в ръката нож я лишавате от най-милото й - кочана. И, разбира се, след това насилие тя изпада в униние и не е толкова къдрава.
Кочана го изваждате с част от брадата - сърцето. Дъно няма да гоните, защото от зелката ще правим тенджерка. Та след кочана махате още листа отвътре навън, като следите зелката да не се разпадне, а освободеното място да е охолно.
Така, лишена от център, можете да я напълните с каквото си искате.
Най-лесно е да я напълните с кайма, както я приготвяте за кюфтета и допълнително в нея смачквате три големи варени картофа. Тъй като сте слаби по шев и кройка, увийте зелката в тензух, стегнете го и я потопете да се вари.
Но това пълнене е познато и не носи никаква тръпка, а още по-малко - кулинарния риск на възбудата. Просто получавате една гигантска сарма...
На едно наглед нищо и никакво място ядох зелката така: три вида меса, объркани с три вида зеленчуци.
Пилешкото, свинското и телешкото, накълцано като за шкембе чорба, се събират с грах, моркови и част от изваденото зеле. Всичко се запържва (първо месото, после зеленчуците), събира се заедно и се овкусява с черен пипер, настъргано индийско орехче и сол. Прави се на топки и се реди в зелката.
Без свински крак и ухо не може да мине, защото те трябва да желират сместа. Сварени, се обезкостяват (крачето), нарязват се и с малко бульон се изсипват в зелката.
Самият листников продукт се увива с конци да не се разпадне и после се пече, завит във фолио. Един час му е достатъчен.
След това се оставя да изстине и да се желира. След като зелката бъде докарана до това унизително състояние - се яде на провала.
За да не ви тежи на съвестта онази операция с кочана, удавяте постъпката си с голямо количество червено, младо, руйно... Може да е и самоток!
Песен за зелка няма, но опитайте с тази: “Сърце ме боли по тебе, два дана у кръчму, чаши ломим, руке ми кърваве...”