За Игнажден - яхния “Загърби иконата”

Цаньо СЪРНЕВ
Ако напоследък във вашите спорове все началникът излиза прав, не е нужно да обогатявате вятъра с въпроса какъв ден е идващият четвъртък? Игнажден! И този ден е заченат от спор между апостолите на Христа. Естествено интрижката около тях се е въртяла кой е най-голям. Като чул за какво спорят, Христос повикал едно дете, поставил го сред тях и казал: “Ако не се обърнете и станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно.”
Така че не е нужно да се изправяте на нокти, да стъпвате на щайги за височина, да си мерите банковите сметки. Винаги смиреният ще натежи повече на кантара. А че детето е било Игнатий, наречен впоследствие Богоносец - за това спор няма. Няма и кого да поставят в “средата”, за да си сверят мераците пожелалите царството. Отделно - за Царството небесно съвсем няма кандидати. На всички им се благува тук и веднага!
Нашият народ смята този ден за начало на новата година. Събира брашно и вода и меси обредни колаци. Сутринта, залаят ли кучетата, всички се залепят за прозореца и очите им подпалват портата. Смята се за много важно какъв човек ще влезе в къщата ти. Добър или лош, честен или депутат? Обичаят се е нарамил с много имена - полезник или сполазник, полазник, идинак, полязов ден, сигурно има и още. Човекът, който вещае добро, също се нарича полезник. Той трябва да влезе в къщата, да отиде до огъня, да го разрови с крушово дърво и да го нарича: “Колкото искри, толкова пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребчета и дечица в този дом. Да се роди, дето рало ходи и не ходи.”
Това за ралото е съвсем актуално, както сега го коалират с усъвършенстваното в миналото - магаре за сватби.
И както трябва да бъде, на такъв човек, дето пчеличка му кляка на езика, се слага богата трапеза. Богата, обаче постна. Затова си помислете дали да “полазвате” някого, или да останете вкъщи, да загърбите иконата и да си вземете нещо блажно към виното...
Най-божественият от всички лукове - празът, не може да не участва в коледните пости. Не ви ли се струва, че този галеник на съдбата и любимец на по-нежната половина на човечеството не намира централно място на трапезата, нито в мазетата, нито на балконите ви. Подобно на метлата винаги го държим заврян и заровен в някой ъгъл. Но това няма да трае дълго. При такова отношение ще дойде тежко време - само на свинско ще останете.
Разсъблечете нежно две бухалки праз, отрежете им брадите и ги измийте. Празът обича едро рязане, когато се пържи с мръвка. Но когато ще танцува с маслини, ще трябва да го надребните.
Докато вие правите опит да си подкастрите пръстите, някой много близък ваш човек трябва да изсипе двеста грама маслини в купичка и да ги попари с кипяла вода.
Вземате си тенджерата, сипвате шест лъжици олио и като запуши - изсипвате праза. Той си пуска вода и започва да се задушава, като пуйка, когато си настъпи главата. След като омекне, притуряте две лъжици доматено пюре, чаена лъжичка червен пипер и ръсвате лъжица брашно. Бъркате! Щом сосът се сгъсти, наливате от онази вода, с която попарихте маслините. Количество - колкото да се покрие празът. След като водата заври на ключ, прибавяте маслините, разбърквате хубаво и го варите още седем минути. Съвсем накрая му изстисквате половин лимон и ръсвате чаена лъжичка черен пипер.
Не му се нахвърляйте веднага, защото и той, подобно на пълнените пиперки, е по-вкусен студен. Ако и по този начин не ви хареса, отнесе иконата в другата стая, турете си мръвка на тарелка и се изпъчете до каната с вино. Никой не е по-висок от нея!