Пиперки и Евгенито

Сърцето ми стене сега след страховито грехопадение тая нощ с неколцина пълнени пиперки, какви неколцина - половината тендежера отиде, но коремчето ми пее сега halleluiahhh, възхвалявайки божественото съдържание на таз тендежра...защо няма да отслабна.Духът се уморява да е твърд по цял ден и вечер-под предлог, че ще готвим само за душата, за цялата седмица и за гладуващото тяло нещо просто, постно и неапетитно, се почва по малко оттук, оттам -- айде малко пипер, оризец една шепа, не повече, резенчета домати, черен пипер и лук, щедро, че нямат много калории, докато се усетя напълни се най-гигантската тенджера с пълнени чушки, постни ама с изобилие от ориз, лютичко, магданоз, дребно нарязан морков и лук, много, много подправки а накрая, след като полуувряха, кулминацията настана и бяха поляти щедро с бял сос направен от гъсто мазно кисело мляко, много яйца и брашно...крайния резултат се появи на бял свят малко преди полунощ, премалях изведнъж от апетитната миризма....казах си; Въй, Евгенитооо, така ти стърже под лъжичката в тоз час айде, позволявам ти да хапнеш само една от най-малките чушчици от таз грамадна тенджера, колкото да не ти стане нещо, после..времето спря...И като се почна ДАЙ, дай, ДАЙ.........ммммммммммм...толкова вкусно...толкова много чушчици омааах, преполових тендежрата. Само като си припомня още се облизвам сладко......
Божеййй...какво направих със себе си................