Настъпи сезонът на сладката

Някои тънкости при приготвянето им от бабини времена ще ви помогнат да се справите по-лесно
При варенето сладкото трябва редовно да се отпенва с решетеста лъжица. Пяната се събира в съд. Тя е много приятна върху намазана с масло филия – чудесна закуска и сутрин, и следобед.
Сиропът за сладко се слага да заври на силен огън, но се доварява на слаб.
Най-голямото изпитание за една домакиня, особено за начинаеща, е докарването на сладкото до необходимата гъстота. То не бива да е рядко, но ако се превари, след изстиване ще стане твърдо и неприятно както на вид, така и на вкус. Как се проверява дали сладкото е вече готово? Има няколко начина.
Налейте в плоска порцеланова чинийка лъжица сладко и изчакайте то да изстине. Прокарайте чаена лъжичка през него – ако пътечката, която тя прави, не се затваря веднага след нея, а остава, сладкото е готово. Сиропът трябва все още да е течен; втвърди ли се след изстиването му, това е белег, че е преварен. Затова правете тази проверка често.
Върху ръба на студена порцеланова чиния се капва сладкото. Ако капката не се размаже, а запази формата си, сладкото е готово.
В чаша студена вода пуснете капка от сиропа на сладкото. Капката трябва да достигне дъното на чашата, без да се размие. А там, при леко разбъркване на водата, тя трябва да се разтвори в нея. Когато капката се размие във водата още на път за дъното, това означава, че сиропът е рядък и трябва да се вари още. Ако пък достигналата дъното капка не се разтвори при разбъркване, то сиропът е преварен и сладкото е по-гъсто, отколкото трябва.