На масата за Имен ден

Ребрата са чуден обект за празничната трапеза. Те се правят лесно, а са много вкусни. Можете да ги изпечете на фурна с няколко цели глави лук. Може да ги изпържите. Още по-лесно и бързо се готвят ребра в тенджера под налягане, залети с вода и подправки. В берковския край глозгат ребрата с туршия от пера на лук, глави чесън и джанки.
Печени зеленчуци със сланина са сред забравените селски манджи. Нарязани на кръгчета домати, чушки, лук се подреждат като салам. Между тях се слагат парчета сланина. Всичко се поръсва с червен пипер, сух копър, риган и кориандър. Подрежда се в пръстен съд. Запича се във фурна. Вкусът е вълшебен. А вие сте си спестили време да правите гарнитури и да печете сланина. Вегетарианците ще останат доволни, другите ще комбинират с мръвката. Кулинарните маниаци пък заливат това чудо със сос от чесън. Много на ситно смлени скилидки се бъркат продължително с малко олио. Сместа трябва да стане гъста и бяла. Заливката е подходяща за салати и основни блюда. Става и за риба.
Като стана дума за риба, ако решите да я включите в менюто за именния ден, нека това да е хек. Рибата се продава изчистена. Махат се само бялата ципа и перките. Нарязва се на колелца. Поръсва се със сол, червен и черен пипер и се задушава в тенджера с малко олио и вода. Накрая се слагат бахар и дафинов лист. Кръгчетата може да се залеят и с доматен сос. Дори и онези, които не си падат по рибния мирис, ще признаят, че ястието е добро.
Мезета “Последна надежда”
До тях се опира, когато всички салати и манджи са ометени. Ръцете на гостите посягат към празните чинии. А за пиене има още... Рецептите за тези изпитани мезета – приятели на чашката, се носят от уста на уста. Предават ги препатили хора. Те знаят: малките часове на купона са крайно неподходящи за кулинарни фокуси. Пък и компанията не придиря толкова какво има на масата. Важното е да е мезе!
Сухи кифлички с масло. Това е абсолютната класика. Почитатели на мекия и твърдия алкохол посягат към виенската кифла, когато купонът става тихо напоителен. Виенската кифла се реже на кръгчета. Маже се с масло и се поръсва с червен пипер. Запича се във фурната до златисто. Мезето е толкова хубаво, че не може да се познае от какво е направено. Поради изчезването на виенските кифлички, рецептата може да се изпълни и с обикновени кифли. Важна е сладката жилка във вкуса им.
Ако нямате кифли, на помощ идват луците. Все се намира някъде в хладилника или из килера я кромид, я праз.
Продължение