Най-добре е да купувате мед там, където можете да го опитате: на пазара или в специализирания магазин. Той трябва да бъде с еднороден цвят, без бучки и бавно да се стича по лъжицата. Ако се стича твърде бързо, това означава че съдържа твърде много влага и има шанс не след дълго да се вкисне. Натуралният мед е течен само през първите 1-2 месеца, а след това се кристализира. Захаросаният мед не е по-лош от течния, още повече че той винаги може да се разтопи на водна баня (температурата на водата обаче не трябва да превишава 40 градуса!). Ако по средата на зимата търговците ви предлагат течен мед за натурален, не им вярвайте. Изключение могат да правят само медът от елда и акация, които не се кристализират. Ако медът има привкус на горена захар, той вече не само се е лишил от полезните си свойства, но е и вреден за здравето: под въздействието на високате температура в него се образуват канцерогенни вещества.

Медът от внос също трябва да е съпроводен с документи, потвърждаващи неговата натуралност и качество. За много добър се смята френският мед от лавандула и румънският мед от бяла акация. Ако медът е приготвен от захарен сироп, той се нарича изкуствен, може да притежава интензивна миризма и вкус (на ягоди, ананас), но няма нищо общо с натуралния.

Медът е като хубавото вино - колкото по-дълго се съхранява, толкова по-хубав става. Идеалният “сейф” е запечатан съд, чиито стени не пропускат достъпа на въздух и микроорганизми, т.е. дори един обикновен стъклен буркан (добре запечатан) е напълно подходящ за съхранение на мед.