Гъбите хранят само, ако....

Гъбите хранят само, ако сте на "ти" с тях
Гората е прохладна след падналия дъжд. Неголямо жълто петно сред шумата привлича погледа. Не, не е слънчево зайче. Това веднага разбира всеки опитен гъбар. Прикляква до къдравата гугла на пачия крак и внимателно отрязва с нож пънчето. Без страх може да го направи и всеки любител - тази гъба няма отровен двойник. Но с манатарката, горската и полската печурка, бисерката, дори и със сърнелата, не е така. Сбъркат ли се с бялата и червената мухоморка, с пантерката, отравянията са неминуеми. Няма човек, който да познава всички гъби - те са повече от 70 000 вида. Добри съвети към кои от тях трябва да се протяга ръка има в ръководствата по гъбарство. По-сигурно от четенето на книги обаче е, ако поне в началото, отивате в планината с опитен гъбар.
Пачият крак и манатарката вече изчезват в широколистните гори /но в Трънско все още го има/. Те се появяват през юли, а през септември излиза есенната манатарка, пак в същия ред както лятната - най-напред буковата, после дъбовата и накрая боровата. Тя върви най-скъпо, но я купуват само чужденци. Българите вземат пърхутка - тя е три пъти по-евтина.
Старите гъбари казват : "Манатарката обича всякакви места. Когато е по-хладно излиза около гората, много топло ли е - бяга вътре в гората. И печурката може да се намери навсякъде - където има ливада, където минават овце. По високите места - също. Тази в гората е по-червена и расте накуп. И е страшно вкусна. Вземаш някоя по-млада, да е още на кълбо. Нарязваш на ситно пънчето. Нареждаш го в гъбата, посоляваш, слагаш малко масълце, малко сиренце, ако имаш подръка каймица - добре, ако нямаш, може и саламче, но трябва да има и малко месце. Най-отгоре настъргваш кашкавал. И я слагаш в печката да се пече." /следва/