Средновековието и културата на хранене

Археологическите материали – съдове и прибори, както и изображенията по релефи, мозайки и фрески, недвусмислено говорят, че всяка историческа епоха е имала своите особени норми за поведение по време на хранене. Докато през античността древните траки, елини и римляни са смятали за проява на добър вкус да се хранят полулегнали, то средновековният човек не се е стеснявал по време на пиршества да хвърля остатъци от храната под масата на кучетата си. Но онова, което е било позволено на господствуващата класа, далеч не е било присъщо на народа, живеещ при нищета и мизерни условия.
В последните две десетилетия на 15 век в Европа се появяват първите печатни книги, свързани с добрите обноски и правила на хранене. В тях четем: “Хранещият се не трябва да има дълги нокти, защото ще си причини одрасквания. Пази мястото пред себе си чисто, не хвърляй никакви отпадъци под масата. На масата не трябва да се чешеш. Не си чисти зъбите с върха на ножа. Поставяй сол върху твоята собствена филия и не топи месото в солницата. Ако топиш хляб във виното, изпий го докрай или изсипи остатъка върху земята. Не си поставяй лактите на масата, както правят богатите хора. Ръката с която вземаш месо от общата чиния, не трябва да бъде мазна или мръсна. Не е прието да си облизваш пръстите. Не гризи костите със зъби или нокти, но можеш да ги остъргваш с нож.”
Книгата, която определя доброто държане при ядене по време на Ренесанса, е написана от Еразъм Ротердамски. Тя излиза от печат през 1530 г. под наслов: “Де цивилитате морум пуерилум”. Ето няколко избрани съвета от нея: “Преди да се седне на маса, трябва да се изрежат ноктите, позволено е да се разхлаби коланът. Когато се храниш на една маса с благородни хора, среши косата си и постави на една страна шапката си, ако местните традиции не изискват нещо друго. Ако е дадена салфетка, тя се поставя на лявото рамо или на лявата ръка. Когато пиеш, не поставяй чаша до устните си, преди да си ги обърсал с кърпата. Пий умерено и не гълтай шумно като кон. Невъзпитано е да се топи с пръсти в соса и супата. Невъзпитано е да въртиш общата чиния така, че най-добрите парчета да дойдат пред тебе. Поднесеното се взема с три пръста или с помощта на парчета хляб. Неучтиво е да се ближат мокрите пръсти или да се избърсват в дрехата. Не се топи отново в соса вече нахапан хляб, както не е фино да се вади храна от устата и да се поставя върху парчето хляб.” От тези извадки се вижда, че месото е било нарязвано и поставяно върху обща плитка чиния или блюдо, от което са вземали всички гости. Острите върхове на ножовете на гостите довеждат до мисълта, че са служили и за набождане на месото и поставянето му в устата. Всеки гост си е носил при угощение свой собствен нож.
Тези няколко примера красноречиво показват какви са били нормите за поведение при хранене в онези далечни времена. Следва...