Нормите за хранене от древността до днес

Странни, а може би не, са били нормите за поведение при хранене в онези далечни времена. Някои от тях се утвърждават и по-късно и остават в сила дори до днес.
Така например определеното подреждане на хранещите се около масата и в днешно време не е загубило валидността си. Значение се е отдавало на възрастта и ранга на отделните лица. На чело на трапезата са заставали най-възрастните, почитани или издигнати в социално отношение.
Различни сведения за приборите за хранене говорят, че най-старите прибори за хранене са ножът и лъжицата. Те са зафиксирани в много старинни изображения и художествени творби. Формата на лъжицата е претърпяла едва забележима промяна в продължение на столетия. Кръглата форма на загребващата част е била под ъгъл, а късата дръжка се хващала при ядене с цяла длан. Материалът, от който са направени първите лъжици, е дървото. В края на 15 век се разпространяват цинковите лъжици, най-напред сред гражданите, а по-бавно сред селските маси, които ги употребяват почти до края на 19 век. Често се използвала само една лъжица за цялата маса, която се е връщала обратно в общата паница. В 1580 г. Монтен констатира изненадано, че в Швейцария, всеки, който сяда на масата, получава отделна лъжица. Разпространението на лъжицата в Европа върви бързо и към края на 16 век и началото на 17 век всеки гост носи със себе си и лъжица за ядене. Вилицата почти липсва в повечето средновековни изображения, въпреки че е била позната, ако не и с днешното и предназначение да поднася храната към устата. Тя е била поставяна на масата само за раздробяване, а в кухнята се използвала като шиш за печене. Разпространението и използването и е било ограничено в сравнение с лъжицата и то предимно сред високопоставените личности.
И при подреждането на приборите върху масата съществували определени норми и правила. Някои от тях били показатели дори за политическата принадлежност на домакините. В някои фамилии приборите за ядене се поставяли напреко пред чинията, а в други се слагали вдясно от чинията.
Чиниите в сегашната им форма са познати едва от 16 век. Храненето преди това е ставало в плитки блюда, изработвани от различен материал в зависимост от възможностите на притежателите им. Течни храни са се консумирали в плитки паници от дърво, глина или цинк. Не всеки гост е получавал своя паница за хранене. През 12 век от Франция се разпространява обичаят мъж и жена да се хранят по двама от една чиния (в Унгария и до днес е сватбен обичай на село младоженците да ядат от една чиния и да пият от една чаша) .
Добрият тон изисквал след хранене да се почистват зъбите и да се изплаква устата с чисто вино. Клечки за зъби се приготовлявали от ароматно дърво, като розмарин, мирта или мастикс и се поднасяли на трапезата заедно с десерта, забодени в плодовете. През 16 век лекарите забранявали използването на металически клечки за зъби. Било е разрешено за целта да се използват и малки остатъци от кости от птици.
Стремежът на човека от най-ранни времена до днешни дни да създаде определен ред и норми при консумиране на храни и напитки говори за една дълбока културно-битова и социална потребност, при която се съчетават жизнените му нужди от приемане на храна с обществено-социални, културни и естетически изисквания. Съвременната европейска култура на хранене има своите дълбоки корени в далечното минало и е извървяла дълъг път на усъвършенствуване и развитие.