Канела

Тайната за добива на канела дълго време била пазена грижливо от търговците. Затова и цената и била твърде висока. За римляните ролцата канела представлявали безценен подарък.
Когато португалците през 1505 г. пристигнали в Цейлон, научили как се произвежда ароматното растение. Всеки цейлонец над 12-годишна възраст трябвало да доставя годишно по 18 кг кора от канела, като цифрата се увеличавала ежегодно. Този вид данък струвал живота на много хора. В същото време в Амстердам изгаряли планини от канела, щом цените падали.
Канелата е ароматно ухаещата вътрешна кора на тропическо лаврово дърво, по-точно ликото между дървото и кората. Добиването и изисква много време. След периода на дъждовете дървото се обелва и изсушава, при което тънкото лико се огъва и образува малки тръбички. Португалците наричали тези тръбички канеел, откъдето идва и името на подправката. Съществува и друг вид канела, позната под името Касия. Тя произхожда от южните райони на Китай и по качество отстъпва на цейлонската канела. И двата вида могат да се открият на пазара.
Домакините използват канела на пръчки и на прах. С нея се ароматизират мляко и млечни произведения, сладкиши и сладки с мед, сосове, компоти. В малко количество като подправка се прибавя към овнешко печено месо, печена гъска, ябълков и сливов мус, греяно вино, печени ябълки и плодови супи, на които придава приятен вкус. Кафето на зърна също получава по-хубав вкус, ако към него се добави малко канела, твърдят познавачи.
Подправката действа ободряващо. “Сипете захар и канела и това ще ви ободри!” – казва една швейцарска поговорка.